Между примирието и мира

Не забравяй, че у нас винаги е имало опозиция при всяка власт. Нашият живот е устроен така, че постоянно се делим на две ясно определени групи: наши и ваши, бедни и богати, вчерашни и днешни, бели и черни. Някои хора си въобразяват, че могат да задържат властта чрез привилегии за определени среди или класи! Всъщност истинският владетел ще бъде този, който може да заяви, че не е облагодетелствал никого. Българинът копнее за справедливост. Вярата в Бога като представление за един далечен път вече почти изгубила своя смисъл. Хората престанаха да вярват в Бог именно защото загубиха доверие в човека; всичко това достигна крайности. Но парадоксално сякаш сме на една точка от която махалото започва да се връща назад. И вероятно хората отново ще възвърнат вярата си в Бога след като получат нова увереност в себе си...

Когато човек се потопи в колектива, той губи усещането за лична отговорност. Само осъзнаването на индивидуалната отговорност може да подтикне човешкия напредък. Революцията струва толкова много колкото са самите участници във нея; дори най-великите идеи могат да провалят своето изпълнение ако бъдат реализирани с нечисти намерения. Всичко зависи от човека – чрез него и за него…