Доброта

"Под мен...

Както изнемощял и слаб кон,
днешният ми ден се клатушка, готов да падне.
Изкачвам се по стръмния склон
на собствената си умора. И моля се

да духне вятър с устни бели като прах,
защото жегата ме е изпепелила.
Запитвам се - къде ли съм разпръснал
и волята, и цялата си сила.

Чешмичките нежно ме целуваха
с прохладното си весело езиче.
Алеите сами ме носеха напред.
Смехът, подобен на уплашено момиче,

изчезна веднага щом отпуснах раменете
на пейка с криви крака.
Самотниците задълбочено ме наблюдаваха
с очи, ослепени от старостта.

И скуката със лъвски глад
загриза и тях, и мен:
тях - стари като увяхнал цветец,
мен - с толкова много неизживяни мигове.

Но мога ли да ги сравня –
с тях – които са дали дните си на хората!
И кой утихна горящия огън
в моя жизнен стремеж – може би старостта?...
1979"