Сладко нищо

В наши дни не е толкова необичайно учен да се впусне в света на художествената литература. Също така, успехът му не е рядкост, какъвто е случаят с известния български писател Боян Биолчев. Не искам да твърдя, че работата му може да бъде свързана с т.нар. „професорска проза”; той не цели да демонстрира своите знания и широка култура. Напротив, имам усещането, че Биолчев пише като човек с дух на младост, който ни води през слънчевите лъчи на разбирането за човешката съдба – тя не е героична, а по-скоро странна. Светът определено би бил по-беден без странните личности, нали? В началото на кариерата си Биолчев беше истински епичен писател дори в кратките разкази. Постепенно неговият стил започна да става все по-сгъстен и изтънчен, сякаш той самият го дестилираше. Поетиката му запазваше своята силна въздействие, но същевременно ставаше все по-фина и ненатрапчива. Читателят оставаше свободен да извлече собствените си уроци от историята. Днешните му разкази приличат на снимки; те уловяват човешки състояния или кръстопътища между противоположни позиции в нежната трагикомична светлина на фона на детайли, които допълнително подчертават авторските идеи. Нима трагикомедията не е присъща част от нашия живот? Вера Мутафчиева