Liberating The Poetic Genius:William Blake

Работата на Уилям Блейк е разглеждана от толкова много различни ъгли, че може да изглежда самонадеяно да се твърди, че някой основен аспект от нея е бил пренебрегнат от коментаторите му в англоезичния свят. Настоящото изследване цели да осветли ранната практика и теория на поета под един ъгъл, който макар и не напълно игнориран, не е използван често като отправна точка от интерпретатори. В контекста на този критически поглед Людмила Костова се обръща към Епохата на чувствителността – периодът, когато творческите навици на Блейк са били оформени. Обикновено се признава, че литературните фигури от това време са преосмислили значителен брой предположения относно литературата, наследени от предшествениците си. Появата на субективна естетика и специфичен вид литературна история се счита за основен резултат от техните ревизионни усилия. Авторката защитава тезата за съществуването на жизнена връзка между поетичната теория и практика на Блейк и ключови идеи в литературната история през средината и края на XVIII век.