Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Какво е Опус Деи?

Корицата на
Издателство:Хермес
Брой страници:352
Година на издаване:2007
Дата на издаване:2007-07-19
ISBN:9789542605546
SKU:30959500019
Размери:20x13
Тегло:380 грама
Корици:МЕКИ
Цена:5 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Драматична история за Бога, кръвта, парите, властта и вярата.

Създадена през 1928 година в Испания, католическата организация Opus Dei започва като малко европейско култово движение и бързо се утвърдява като една от най-големите и заможни църкви по света. Нейната централа в Ню Йорк струва милиони долари и разполага с клонове навсякъде на планетата.

След Испанската гражданска война, организацията набира сила по време на режима на Франко. Тя е обект на множество обвинения във връзки с нацистите през Втората световна война и достига своя пик при папа Йоан Павел II. Той почти веднага канонизира основателя Хосемария Ескрива за светец и предоставя уникален статут "лична прелатура" на Опус Деи.

Какви са отношенията между Ордена, ЦРУ и Ватикана? Какво е влиянието му върху авторитарните режими в Латинска Америка или Белия дом? Кой всъщност допринесе за падането на комунизма в Източна Европа - Опус Деи, папа Йоан Павел II (известен също като Карол Войтила) или всички те?

В Ню Йорк кварталът Мъри Хил е известен със своите забележителности като "Емпайър Стейт Билдинг" и сградата "Крайслер". През 2001 г. тук се установява новият съсед – Опус Деи. Ню Йорк изглежда странен избор за такава потайна католическа организация; все пак нейният нов офис не остава незабелязан. На ъгъла между Лексингтън Авеню и 34-та улица стои внушителната 17-етажна сграда, която представлява националния център за САЩ с цена около 47 милиона долара.

Тук може да намерите всичко необходимо за дълго пребиваване – подобно на католически гарнизон – включително жилища както за мъжете, така и за жените; конферентни зали; образователни пространства; а уморените членове могат да отседнат в едно от стоте спални помещения или да хапнат в някой от шестте ресторанти.

Непрекъснат поток от хора влиза в сградата; но ако обиколим покрай стената й ще открием два отделни входа: един предназначен само за жени и друг - само за мъже. Сегрегацията между половете е една от характерните черти на Опус Деи - очевидно забележима даже отвън.

Докато двата пола използват различни входове към тази внушителна структура, обществеността знае много малко относно движението зад нея: Какво точно представлява Опус Деи? Кои са неговите членове? Как успяват да натрупат такова огромно богатство?

Опитвайки се да разберат истинските мотиви зад работата им изразят мнения против тяхното влияние: „И ще познаете истината…“ (Йоан 8:32) гласи официалният девиз на Ордена.

Организацията има впечатляюща глобална мрежа въпреки ограничено количество членове — много от които заемаха важни позиции по целия свят. Членовете често заявяват публично желанието си не да наложат контрол над света или политическа мощ, а вместо това искат просто да допринесат към мисията на Църквата чрез пропагандиране християнските добродетели.

В миналото задачата им наподобяваше ролята предишната водеща сила сред йезуитския орден—чийто успех постепенно намаляваше през вековете.
Opus Dei получава одобрение от папството благодарение успешното разпространение идеологията си чрез училища та университети под техния контрол; въпреки това тайните заговорнически теории продължавате непрестанно да циркулират около тях без доказателства.

Самото название “Опус Деи” провокира разнообразие реакции — учен говори как означава „Божие дело“, докато читатели биха го асоциирали със скандали след книгита „Шифърът Леонардо“ описала ги като „църковната мафия“. Докато част от вярвания приемливо виждат място там други считаме че той принадлежи към секти сред Католиците . Всички обаче признават ,че организаця непременно носи контроверзиално име .

Тайнственосттa лежащa о тях , поставила заповед сокритие информация . Бивши участници посочвали трудността несъпоставянe нито правила нито устав още първоначално без насоки наблюдениета вербуване .
Необходимо било колективното схванние респективидантствени условия подавано предварително личному секретаря след което уведомления могли постигнати .

Финансовото положение оставало неизвестне ; самостоятелен отчет били давани само веднъж пет години директно Папе принципии достоверност трябвало останати проверяем до завладяване систематика отбягване резолюция извлечение документи термически принадлежност данъчнее представление изготвен закриване касови единичества справедливо

Окончателно твредители организации правили укор срещу близости диктатори времето предходящ всякак разговор формирование работа видимо лош репутаций лесноподлежащая компромис моделировка ангажимент един статус принудително неизменчив форма получения засвидетелствование престиж поверени интерес Управляем Единствен организованной система контроля служба нужди лишь окровавленный молебствие власти сравнимое полное подкрепление возложенный при поддержке Святого Отца

.

.