Иманярска луна и една змеица за нощта ...

Дупката изхвърли облак прах. Чуваше се приглушено ехо от последните търкалящи се камъчета и... непокътната тишина. Когато Рая отвори очи, пред нея се разкри зрение, което щеше да остане в паметта й завинаги. Цялата скала изглеждаше прозрачна и блестеше. Вътре в нея, като паметник от бял мрамор, стоеше гола млада жена с красиви разпилени коси и искрящо син поглед, която протягаше отворена длан към Рая. Нещо там светеше. Светлината заигра и полетя към Рая. Тя затвори очите си. Когато ги отвори пак, беше заслепена и около нея цареше опустошителен безкраен мрак...