Синята безкрайност

**Лавракът**

Допреди не много години, в отдалечените заливи на Южното Черноморие човек можеше да се наслади на самотата и тишината, далеч от шума на плажовете. В кристално чистата вода имаше спокойни ята риби, които можеха да бъдат преследвани до изтощение. Ако случайно възникнеше нужда от помощ, нямаше никого наблизо. По тези брегове рядко минаваха хора – обикновено само влюбени двойки или някой самотен нудист, както и малка компания момчета с неизвестен произход.

В един такъв горещ ден през юли, когато въздухът изглеждаше като разтопена маса заради нагретия пясък под краката ми, а морето бавно губеше своя цвят в светлосиньото безкрайност, аз срещнах нещо интересно…

Водата беше прозрачна и топла. Обедът едва-що бе преминал – време беше за почивка. Бях убеден, че рибите вероятно дремят на безопасно място в сянката по това време; все пак не желаех да прекъсвам този неповторим момент даже ако не видя нищо във водата. Комбинацията между плуване и лежене върху горещия пясък без притеснения бе незабравимо преживяване.

След около час плуване в чистите води на залива реших да изляза и да се загрея на края на плажа при камъните близо до прибоя. Там образуваха топли плитчини с раци и скариди. Изведнъж пред мен изплува голяма мъртва риба, която лениво се поклащаше сред нежните вълнички. Главата ѝ почти стърчеше над повърхността докато опашката ѝ тежко висяше под водата.

“Мърша” – помислих си и дори не взех харпуна си веднага. Приближих се внимателно към рибата; гнусейки се дори да я докосна . Но тя изглеждаше съвсем жива – цветът ѝ не показваше признаци за разложение: “Това е лаврак!” - мислех си , въпреки че го виждах за първи път.

Бях сигурен ,че е ударена сутринта от бомба или друго препятствие , но все още може би става за ядене… С протегната ръка направих опит да я хвана и учудването ми беше огромно когато великанът внезапно размърда плавниците си! С невъзможни движения той отплува няколко метра назад само за да остане неподвижен след това…

“Жив е!” – осъзнах мигновено и тръгнах след него инстинктивно - “Сигурно просто е силно уплашен! Ще успея!" Опитах отново; вече оценявах размера му: над седемдесет сантиметра величие! Прекрасна находка!

Обаче той явно ме забеляза и започна активно да плува напред... “Чорт!” - ядосах се проумявайки колко бърз всъщност е ! Заредих харпуна си с надеждaта най-накрая ще мога da го уловя .

Но точно тогава лавракът избягал прецизирайки посоката към откритото море ... Останах със смесени чувства … Не спирах дни наред сами упреквайки себе си : "На кого ти трябваше тая шантажава?"

Дойде зимният сезон.
Една вечер , седнал край камината с приятели , разглеждайки стар справочник относно риболова попаднах именно там където пишело „... понякога през горещите летни дни лавракът остава виснал във водата подобаваща корен..."