Ние, феодалните старци

Този текст представлява история за учените от моето поколение, които се занимавахме с наука по времето на Брежнев, или ако предпочитате - при Тодор Живков. Като конкретен пример ще спомена известната школа по кристален растеж, основана от Странски, Кръстанов и Каишев, част от която бях и аз.

Книгата е разказ за нашия път към науката – за успехите и провалите ни, за учителите в Университета и научните среди, както и за великите учени, които срещнахме през професионалния си живот. В нея се разглеждат проблемите и отношенията ни с Партията и Държавна сигурност; как световната наука възприема труда ни; а също така атмосферата на живота и работата ни.

Също така книгата изследва понятието "наука", какво значи да бъдеш учен и дали обществото извлича полза от тях. Това е моят личен поглед върху темата, а ако някъде съм допуснал грешка – вината е само моя. /Иван Марков/