Дърво за бесене на поет

Планината се движи в облачни покривала,
спуска се - кипи на лава - изригва от вулкани.
Вятърът отслабва дъха си - мъглата гърми,
зимните феи поглъщат смъртни усмивки.
Слънцето над хребета - разрошено, щипе и реве;
как да тръгна натам - тегля студен поток.
Черните ми усои дишат – все още замръзнали;
ох, скъпите ми дни – последни ята!
Бях ли там? Пях ли? Или вулканът ме е завлякъл?
Забравил ли е Бог змията – ледена нишка в глетчера?
Не знам какво същество съм, Боже мой –
между лед и лава – дали в ада или рая;
лед потича – студени водички се свличат,
птици идват птици, а аз оставам сам...
Странна птица —
малък птичок.