Инспектор Агаин: Часова разлика

Преди около двадесет години съдбата ми предостави възможността да се срещна с един изключително интересен човек. Запознахме се по време на полета от Виена до София и в рамките на час и половина успяхме да открием поне десет общи познати. След това продължихме да се виждаме благодарение на тях. С времето той започна да споделя с мен различни увлекателни истории от своя опит като криминален инспектор, но не го правеше без причина – избираше събития, които бяха свързани със съвременните теми, за да подкрепи своите мнения. Говореше спокойно и тихо, акцентираше върху най-същественото и не навлизаше в ненужни детайли. Никога не назоваваше имена. Безспорно притежаваше талант за писане.

Всъщност моят необичаен приятел никак не напомняше на традиционното представяне за полицаите – мразеше оръжията, беше отвратен от насилието и проявяваше дълбока аполитичност. Ценираше малките радости - изгревите на слънцето, студено бяло вино или добра пура. Имаше огромно уважение към жените. Той почина внезапно в дъждовен ден; погребахме го скромно. Тогава реших да запиша историите му така, както ги помням. Вероятно ще допусна някои фактически неточности и моля читателя за разбиране!