Владетелят

Много хора днес смятат „Владетелят“, вероятно най-известният труд на Николо Макиавели, за едно от първите произведения в сферата на политическата философия. Новото българско издание на „Владетелят“ е двуезично – текстът е представен както на български, така и в оригиналния италиански вариант. Преводът от средновековен италиански е направен от Сава Славчев и се основава на последното критично издание, подготвено от Джорджо Инглезе върху труда на Макиавели „De Principatibus“, публикувано през 1994 г. от Италианския исторически институт по средновековието в Рим и след това отпечатано през 1995 г. с заглавие „Il Principe“. То също така е включено в сборника „Niccolò Machiavelli Tutte le opere – storiche, politiche e letterarie“, издаден от Newton Compton през 1998 г. В книгата има речник с термини на съвременен италиански език, разработен от философа Антонио Джузепе Балистрери, специалист по политическа история. Професор Никола Георгиев коментира: "Това е преводът на ‘Владетелят’".

„Владетелят“ (на италиански: Il Principe; известна още като „Князът“ или „Принцът“) представлява най-забележителното произведение на ренесансовия мислител и дипломат Николо Макиавели.

Написана през 1513 г., книгата вижда светлината след смъртта му през 1532 г., а авторът я посвещава влиятельната флорентинска фамилия Медичи с надеждата да спечели тяхната подкрепа.

Смята се за единственото — ако не и първо — произведение в областта на политическата философия. В текста открито са разгледани механизмите зад властта (как да бъде завладяна, укрепена и запазена). Чезаре Борджия е едно от централните лица описани в него.

Интерпретацията на "Владетелят" води до развитието както макиавелизма, така и антимакиавелизма.

„Владателят“ частично се приема за единственият раннен труд по модерна философия—особено що се касае до политическите аспекти—където практическата истина надделява над абстрактните идеали. Този труд противоречи директно на доминиращите католически схоластични учения относно начина за възприемане между политика и морал.