Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му

Тази книга е посветена на 250-годишнината от написването на “История славянобългарска”, но не следва традиционния юбилеен подход, а се фокусира върху задълбочаване на познанията относно различни аспекти от делото на Паисий Хилендарски и неговата роля като реформатор. Първоначалните глави реконструират обстановката, в която Паисий създава своето произведение, разглеждайки статуса му сред анонимното монашеско общество през XVIII век и във връзка с други реформисти по онова време като преподобния Паисий Величковски и Евгений Вулгарис. Личността на йеросхим Спиридон Габровски и неговата "История" са анализирани от нова перспектива.

Книга съдържа множество текстове за прехода между класическите копия на “История славянобългарска” и техните варианти. Подробен анализ преминава през десетина преписа (като Болградския, Втория Самоковски, Бобчевия и др.), което представлява иновация в изследванията по темата. Освен това се коментира как "История славянобългарска" е била възприемана в Търновско и Самоковско, както и сред българските преселници в Бесарабия.

В заключителната част книгата проследява влиянието на идеите на Паисий върху творчеството на Н. Рилски, В. Априлов, Н. Бозвели и Христо Ботев. Те развиват концепцията “без Паисий – по паисиевски”, придавайки нови измерения към практиките свързани с литературна приемственост у нас.