Независимите административни органи при парламентарното управление

Съвременната парламентарна система се отличава със сложен механизъм на разделение, взаимодействие и взаимно контролиране между трите основни власти. Целта на настоящото изследване е да акцентира върху определени спорни и проблематични аспекти, които до момента не са били разгледани в дълбочина в контекста на управлението в Република България. Обикновено държавното управление се свързва с дейността на изпълнителната власт, ръководена от Министерския съвет, но ролята на Народното събрание в този процес остава недостатъчно проучена.

Не е извършено задълбочено изследване и относно системата от изпълнителни органи, които Народното събрание формира. Те могат да бъдат учредявани директно от парламента или комбинирано с други институции въз основа на законови разпоредби (т.е. чрез актове на Народното събрание) и нямат ясно установено подчинение към Министерския съвет. Числото на тези органи постоянно расте, а Народното събрание все повече поема правомощия от изпълнителната власт под наблюдението на Министерския съвет и преобразува административните структури така, че те да станат независими от него.

Основна част от монографията е посветена на статута на Сметната палата, управителните органи на Българската народна банка, Комисията за финансов надзор, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Комисията за защита конкуренцията, както и Фискалния съвет сред други.

Втората част фокусира вниманието върху принципите за управление в администрацията според Закона за администрацията (ЗА), Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и европейските стандарти. Разгледана е практиката както във Върховния административен съд (ВАС), така и пред съдилищата на Европейския съюз.