Ей, народ поробен, що си тъй заспал?

Стефан Стамболов (31.01./12.02.1854 - 18.07.1895) е ключова фигура в българската история след Освобождението, заемал е поста председател на Народното събрание и министър-председател на Княжество България. В младостта си циганка му предсказва, че ще стане "голям човек", но ще загине "на улицата". Животът му преминава под знака на това пророчество. Той е роден в Търново и учи в Духовната семинария в Одеса, а след завръщането си се присъединява към българските революционери. Става апостол на Търновския революционен окръг и организатор както на Българското опълчение, така и на Кресненско-Разложкото въстание. Политическата му кариера го издига до най-високите позиции в държавата, а по време на неговото управление страната преживява значителен икономически напредък; обаче той пада от власт с внезапност и година по-късно е жестоко убит в централната част на столицата.

Името му остава запечатано не само в историческите хроники, но също така влияе върху литературата. По времето на националноосвободителните борби стихотворенията му вдъхновяват българите – те са запомнени почти навсякъде, пеят се и разпространяват от уста на уста. Стамболов работи заедно с гениалния Ботев; тяхната обща книга „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” оказва дълбоко влияние върху народа през този период. Неговият талант да бъде ясен, директен и вдъхновяващ прави стиховете му особено близки до сърцата им.

Интересно е как много от тези поетични редове звучат удивително актуално дори днес – като критика към безразличието във времената ни спрямо обществените дела и примирението сред съвременните българи.
Изданието спечели конкурс организиран от Министерството на културата.