Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов

Цветан Стоянов (1930 - 1971) е сред най-влиятелните български мислители от втората половина на ХХ век. Той завършва право, но още като млад започва да публикува статии по литературознание и журналистика. Интересите му обхващат не само българската, а също така руската, английската и американската литература.

Стоянов допринася значително за популяризирането на редица автори чрез своите впечатляващи преводи на творби от Гьоте, Байрон, Емили Дикинсън, Шели Колридж, Б. Шоу, Стайнбек, Киплинг и много други. Освен това е написал четири романа и повести.

Той обогати българското литературознание с нови идеи и го натовари с нови социални функции, придавайки красота и изтънченост на словесния си стил.

Панко Анчев е литературоведец, историк и философ роден през 1946 г. във Варна. Той носи титлата почетен доктор на Литературния институт "Максим Горки" в Москва. Автор е на 16 книги включително "Философия на литературната история", "Малкият народ", "Разумът в българската история" и др.

Неговата книга цели да ни пробуди от преклонението пред чуждото културно влияние и насочва вниманието към самоосъзнаване чрез различни исторически перспективи върху народопсихологията. В този контекст произведението представлява разсъдъчно послание към читателите независимо от възрастта им – стремейки се да възроди нашата естетическа и духовна идентичност чрез идеите вече формулирани от Цветан Стоянов, адаптирани за настоящето време. Историята взаимодейства със сегашността и бъдещето в ключови моменти от текста.

Георги Н. Николов