Сцената е моят дом

"Било ли е или не?
През 1963 година стъпих в театъра...
Сякаш за шега, само временно. За един сезон. Но се оказа – завинаги.
А всъщност, дали наистина е завинаги? След толкова години без сцена?
Моят втори театър “Възраждане” беше жестоко унищожен, а ние упорито устоявахме на трудностите.
Първият ми театър – Бургаския – напуснах самостоятелно.
Спомените от миналото стават все по-ясни и ярки с годините. Колкото повече остаряваме, толкова по-често се връщаме назад във времето.
Тази книга представлява поетичен дневник за моята любов към сцената. Тя е спомен за моите опити в драматургията, режисурата и театралните песни както за деца, така и за възрастни. Написал съм почти тридесет пиеси и почти всяка от тях носи отпечатък на поезия и музика.
Не мога да публикувам всичко тук – нямам време да възстановя многобройните си песни, арии и дуети...
Реших обаче да включа двата си анализа на “Хамлет” и “Чайка” – скандални постановки, които (боже мой колко отдавна!) предизвикаха бурна реакция сред критиците.
Надявам се някой ден да напиша голяма книга за театъра и всички тези години, през които сцената бе моят дом.
Дано имам достатъчно време..."

Недялко Йорданов