101 далматинци/ Златни детски книги

До неотдавна в Лондон живееше млада двойка далматинци, наречени Понго и Мисис Понго. (След сватбата, Мисис добавила името на Понго към своето, но повечето хора я наричали просто Мисис.) Те имаха щастието да бъдат собственост на младо семейство – мистър и мисис Душкинг, които бяха любезни, послушни и почти толкова умни като кучетата си. Те прекрасно разпознаваха различните видове лай – например лаят за „Искам навън!“, „Пуснете ме вътре!“, „Хайде с обяда!“ или „Какво ще кажете за малко разходка?“ А когато не успяваха да разберат нещо напълно, често интуитивно улавяха съобщението чрез изразителен поглед или нетърпеливо потупване с лапа.

Злобара Де Мон замисля да си направи палто от кожите на малките далматинци, което би подхождало на нейния черно-бял стил. Въпреки това тя се сблъсква с грижовните родители Понго и Мисис както и техните добродушни собственици - мистър и мисис Душкинг. След множество приключения те успяват да надвият злото и освобождават 99 малки далматинчета.

Историята показва прекрасната връзка между двете млади двойки - Душкинг от една страна и Понго с Мсис от друга. Чувствата им са много сходни, вероятно защото образуват едно сплотено семейство. Идеята е намекната: не хората притежават кучета; всъщност е обратното – кучетата владеят хората. Това води до редица комични ситуации в книгата, която предлага много забавления за читателите.

Въпреки голямото зло, което заплашва семейството им, те успешно се борят срещу Злобара благодарение на единството си. По този начин романът утвърджава идеята за триумфа на доброто над злото.

Компанията "Уолт Дисни" прави адаптация по романа и премиерата на анимационния филм е проведена на 25 януари 1961 година. Той става десетия най-успешен филм през тази година и остава един от най-популярните филми през десетилетието.
През следващите години са реализирани още четири анимационни версии – през 1969 г., 1979 г., 1985 г., а последната през 1991 г.
Много години по-късно е заснета игрална версия на историята със Злобара (Крюела), играна от Глен Клоуз.