Себичният ген

КНИГА ЗА ВСИЧКИ, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ

ВСЕЛЕНАТА И РОЛЯТА НА ЧОВЕКА В НЕЯ

Нашето съществуване е определено от гените ни. Ние и другите живи организми сме тук, за да запазим тези гени и всъщност представляваме механизми за оцеляване. Светът на егоистичния ген е изпълнен с безмилостна конкуренция, жестока експлоатация и измама. Какво да кажем обаче за актовете на очевиден алтруизъм у пчелите, които се жертват при жилене в защита на кошера си, или у птиците, рискуващи живота си в полза на ятото? Дали това опровергава основния принцип на егоизма на гена? Не би могло. Докинс показва колко „умно“ може да бъде себичният ген и оставя надежда, че нашият вид – Homo sapiens – единственият разумен вид на Земята – има способността да се бунтува срещу „желанията“ му. Тази книга е призив за действие, ръководство и манифест; тя увлекателно ангажира читателя като истински трилър. "Себичният ген" стана световен хит и беше преведен на множество езици.

Научна по своя характер, остроумна и изключително добре написана... просто завладяваща книга.

Сър Питър Медауар, „Спектейтър“

Докинс добива популярност през 1976 година именно с тази творба. В нея той представя различни идеи относно теорията за еволюцията чрез призмата на генетиката в достъпна форма. Той въвежда термина мем и предлага нова научна област - меметика. Последвалата му книга "Разширеният фенотип", публикувана през 1982 година, прави важен принос към разбирането за еволюцията като твърди, че ефектите върху фенотипа не са ограничени само до организма сам по себе си; те могат да влияят дори върху околната среда и телата на други същества.

Ричард Докинс в партньорство с Даниъл Денет споделят виждането, че гените имат културни аналози: мисли и поведения също могат да се възпроизвеждат чрез процеси подобни на меметните явления.

Докинс редовно участва в телевизионни предавания и радиопредавания; той излага лекции пред разнообразна аудитория по теми свързани с еволюцията, креационизма και религията."