За мъртвите или добро, или смешно

Очаквайте на 01.06.2015 г.

„Не смятам да ги съдя. Съдебният процес предполага липса на разбиране, защото ако разбереш, не можеш да осъдиш“, споделя Любен Дилов във втората част от този колоритен паноптикум за писателските и сексуално-тоталитарни нагласи.

И двата текста са част от „ръкописите в чекмеджето“, които той е написал по времето на промяната през ноември 1989 година. Публикувани в началото на 90-те години с много малки тиражи, те остават почти непознати за читателската аудитория. Издателство „Ентусиаст“ бърза да ги представи във втория том със събраните творби на Любен Дилов, докато споменът за последните десетилетия на ХХ век все още не е напълно избледнял у нашите съвременници. Без да претендират за значимост в литературната ни история, тези текстове представляват изключително забавна и тъжна добавка към историята на обществения живот. И ако сред историите за известни и неизвестни българи откриете частица от себе си, моля не се обиждайте. Напомняме ви един от любимите афоризми на Дилов-баща: „Събудих звяра у себе си... оказа се похотлив заек…“

Любен Дилов – син