Живот и песен. Автопортрет + приложен CD

Петър Райчев е роден на 9 март 1887 година в Варна. От ранно детство проявява любов към пеенето, вдъхновяван от майка си, която изпълнява народни песни с голямо умение. Докато учи в прогимназията във Варна, той се присъединява към църковния хор под ръководството на Добри Христов. След като завършва гимназията, заминава за София, където записва литература в Университета и живопис в Рисувалното училище (сега Художествена Академия) при Иван Мърквичка. Там става съученик на Чудомир и двамата започват да печелят малко пари чрез рисунки и карикатури за вестник „Барабан“, които Райчев подписва с псевдонима Пиер. Освен това работи като художник и поет във вестника „Българан“, използвайки собственото си име. Поддържа приятелски отношения с Елин Пелин и Александър Балабанов.

Дебютира пред столичното общество на концерт организиран от Рисувалното училище в "Славянска беседа", където участват известни оперни артисти като Константин Михайлов-Стоян и Катя Стоянова. Талантът му привлича вниманието на Михайлов-Стоян, който го насочва да взима частни уроци от Иван Вульпе – тогава единственият вариант за обучение по пеене у нас. През 1908 г., Петър Райчев продължава обучението си в Московската консерватория, откъдето получава една от трите предоставени стипендии сред общо 40 студенти. Завършил консерваторията със златен медал след три години обучение при прочутия италиански професор Умберто Мазети вместо осем.

След дипломиране получил предложение да стане солист Болшой Театър, но предпочита да усъвершенства своите певчески умения в Италия благодарение на двумесечната стипендия от театъра. През 1912 г., той се установява Неапол под наставничеството на бившият тенор Фернандо де Лучия.

Няколко месеца работа там довеждат до успеха му върху сцената на театъра "Сан Карло", където блести с роли във "Бохеми" и "Риголето". По препоръчване на де Лучия заменя болния тенор Алесандро Бончи по време гастролите им „Ковънт Гардън“ Лондон; последвалият успех води до нови ангажименти там - остава шест седмици вместо планираните шест дни.

Този триумф открива врати за него из многобройните оперни театри из цяла Италия: Неапол, Палермо,Vенеция... Работи редом до именити партньори като Тоти Дал Монте през периода между 1914-1920 г., когато основно пребивавал Москва или Санкт Петербург участвайки активно Оперната студиа К.С Станиславски.

През 1920 година напуска Русия завинаги и се установява Милано ставайки един топ-тенори Театро “Алла Скала” наред със светила каквито са Тито Скипа или Аурелиано Пертиле.
Гастролирал е почти навсякъде Европа включително Парижката “Гранд Опера”, Виена… Имал е щастието свири под диригентските палки най-добрите музиканти тогащ Артуро Тосканини например а негов другар бил знаменитост Шаляпин...

Петър притежавал огромен репертоар надхвърлящ осемдесет роли записа стотици грамофонни плочи освен участие звуковите филми „Кармен“ (1932), „Евгений Онегин“(1928).

Отделно често работел режисьор значителния период след войната.
В Българийското културно пространство влиза през 1936-та точно когато звездният му статус достигнал врха решил посвети себе си изграждане местното оперно изкуство представяне българска сцена…

Започнал активна дейност както преподавател така помага създаването Русеинската опера плаща първата постановка варненската опера…

Умира неусетно август месец1960 година Софийский край."