Специфика на българското "дисиденство"

Доц. д-р Наталия Христова е специалист по съвременна политическа история и модерната българска култура, която преподава в Нов български университет. Тя има многогодишен опит в Института по история към Българската академия на науките, където работи в секция "История на България след Втората световна война". Автор е на книгата "Власт и интелигенция. Българският скандал 'Солженицин' 1970-1974", както и на множество студии и статии относно българското общество и култура през последната част на ХХ век.

Нейният труд "Специфика на българското 'дисидентство'" представлява предизвикателство не само за самата авторка, но също така за експертите по темата и читателите. Книгата предлага нова перспектива върху явлението, наречено неправилно "дисидентство", което авторката интерпретира като интелектуално противопоставяне, поведенческа норма, метод за влияние върху обществото или морален избор.

Изследването не цели да преразказва историята с конюнктурни намерения; вместо това то се стреми да представи обективно позициите и действията на българските интелектуалци през социалистическия период. Досега непознати документи разкриват нова информация за забранени книги ("Недостоверен случай" от Емил Манов, "Люти чушки" от Радой Ралин и Борис Димовски, "Лице" от Блага Димитрова) и филми ("Животът си тече тихо" от Христо Ганев и Бинка Желязкова, "Една жена на 33" от Боян Папазов и Христо Христов).

Анализират се механизмите зад репресиите срещу тези, които са дръзнали да изразят несъгласие с наложените естетически和 идеологически догми – сред тях Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев и Благой Димитров. За първи път на български език са включени емблематичното есе на Солженицин "Да не живеем в лъжа", а също така текстът свързан с чехословашката инициатива „Харта 77“.