Демокрация и популизъм. Страх и омраза

Популизмът, в контекста на обществени нагласи, е неразривно свързан с концепцията за народа, докато традиционният патриотизъм не притежава същата връзка. Популистите изразяват национални чувства, докато патриотизмът може да бъде присъщ и за космополитни личности. За разлика от популистите, които често проявяват недоверие към тези извън собственото им племе, патриотите са по-склонни да приемат хора от различни националности в общността си.

Патриоти могат да бъдат както консерватори, така и либерали – последните обаче винаги ще носят специфичен оттенък на либерализма. В 20-ти век е трудно да се намери националист с либерална позиция.

Национализмът черпи своето вдъхновение от племенни и расови връзки и изглежда естествено привлекателен; проблемът обаче идва не само от възможния антихуманизъм на тази идеология, а също така от абстрактната представа за човешката природа. Привързаността към собствения народ може да изглежда естествена и дори егоцентрична; тя е по-малко алтруистична в сравнение с любовта към родината - която произтича от културното наследство и напомня на семейната привързаност. Национализмът носи себичното убеждение, че истинската любов трябва да бъде насочена навън - към другия човек.

Джон Лукач разглежда разнообразните политически системи и движения през ХХ век – включително демокрация, либерализъм, национализъм и фашизъм – поставяйки под въпрос традиционното историческо разбиране. Неговата книга представлява обзор на личния му опит през века назад във времето и предлага провокативна перспектива за нашето бъдеще.