Утешението на философията

Най-известното и обсъждано произведение на Боеций е, безспорно, "За утешението на философията". То е написано в Павия по време, когато той очаква да бъде изпълнена присъдата му. Във форма на диалог, който Философията води с затворника, потънал в депресивна летаргия, Боеций развива християнска интерпретация на съдбата като средство за Божие провидение. Това оказва дълбоко влияние върху философските и историческите размисли както през Средновековието, така и след него. За да подкрепи своите идеи, той въвежда важни концепции като "вечност" и "време", "активен срещу съзерцателен живот", "щастие и страдание", предоставяйки определения, които остават актуални векове напред. Други значими теми от Утешението включват въпросите за божествената природа (как се обединяват доброто и битието у Бога), познанието за Бога и човешкото знание изобщо. Според Боеций то не е просто пасивно действие; човекът играе активна роля в процеса на опознаване чрез своята структура. Анализите относно свободната воля и нейното значение са особено важни в петата книга на това произведение.