Светослав Тертер: Цар на българите /1300 - 1321/

Историята не винаги показва добрата страна на българските държавници, които са допринесли значително за страната и народа. Много от тях остават в забрава или получават несправедлива оценка. Един класически пример е цар Петър (927-969), който има най-дългото управление в българската история, но мнозина историци го смятат за един от най-слабите монарси през Средновековието. Въпреки това, по време на всяко освободително въстание срещу византийската власт (1018-1185) избраните владетели приемали името Петър. Например, престолонаследникът Делян при въстанието през 1040 г. също се нарича Петър, а сръбският княз Константин Бодин обявява себе си за български цар с това име в Скопие през 1071 г. Теодор Белгун пък взима името Петър след успешното възстановяване на независимостта през 1185 г., което води до освобождението на България. Според апокрифен летопис от XI век под управлението на цар Петър данъците били минимални и благосъстоянието било голямо; този факт плюс четиридесет и две години без война очевидно правят царя много обичан сред народа.

Друг забравен държавник е цар Светослав Тертер, чийто заслуги към България са огромни – той възстановява загубената независимост около 1298 година само за седем години чрез военни и дипломатически действия и успява да направи страната важен фактор в Югоизточна Европа отново. Въпреки тези успехи именуването му остава далеч по-малко известно отколкото онези на други велики владетели като хан Крум или царица Борис.

Интересно е как фигурата на Иван Шишман, управлявал по-късно, става известна с "трагичния" си образ – неговият мандат минава без нито едно успешно сражение срещу османците и той дори не опитва да организира съпротива между българите срещу нашествениците.

Цар Светослав Тертер представлява противоположността на пасивния Иван Шишман; причините зад незаслужено малката популярност на последния може би включват погрешната представа, че след Иван Асен II България изпада в постоянен упадък – всъщност страната преживява стабилизация и нов подем до средата на XIV век именно благодарение на усилията му.

Втора причина за недостатъчната известност може да бъде краткият живот и ограничаването върху изследванията относно периода след XIII век от историците Златарски, Мутафчиев и др., което рефлектира негативно върху научните трудове свързани със Светослав Тертер.

Тази книга цели да представи делото му по достъпносвен начин пред читателите без специализация във историята, но проявяващи интерес към съдбата на своя народ — една задача която ще положа усилия да реализирам тук.

Божидар Димитров