Разпръснати спомени

Животът може да се определи като безкрайна серия от самооценки. Независимо дали го правим съзнателно или не, в моменти на размисъл и спокойствие, а понякога и в часове на страдание и дълбока тъга, ние непрекъснато анализираме себе си. В този процес неизменно достигаме до различни истини относно собствената ни същност и за човешкия ни опит досега. Тези малки и големи прозрения за изминалото ни пътуване, нашите радости и мизерии, надежди и духовни стремежи всъщност представляват пътя към самопознанието. Наред с него вървим по пътя на разбирането на вечния живот - неговите парадокси, тайни, бездни и нашите полети над тези пропасти, които постоянно заплашват да ни погълнат. По тази причина равносметките – искрените признания или кратките монолози на тревожното наше съзнание – са сред най-въздействащите текстове. Когато такъв текст е написан с честност и максимална искреност на моралното съзнание, той неминуемо става значим, необходим и полезен.
Божидар Кунчев