Под игото

Изгонен от България през 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Там чувствах дълбока скръб и страдания за изгубената родина. Мислите ми, сърцето ми и душата ми постоянно се връщаха към нея. Но внезапно получих вдъхновение да напиша този роман и отново усетих българския въздух. Хиляди спомени оживяха пред мен, ярки картини заплениха ума ми - сцени от бурния живот на отечеството по време на Априлското въстание. О, как тези видения радваха моята душа! О, съдбоносни дни, какви емоции пробуждахте в мен! Забравих мизерията на изгнанието. Бях щастлив, потопен във вълните на ценните и незабравими спомени; те ме вдъхновяваха и ми дариха нова сила и младост за творчеството си – така че книгата ми успя да обиколи цяла България, премина границите и достигна Европа. Сега благославям това изгнание.
19 октомври 1920 г., Иван Вазов
София