Песен за човека

Поезията на Вапцаров представлява силен глас на протест и несъгласие, който отхвърля всяко право върху човешката същност, узурпирано от властта. Поетът счита, че властта, която търгува с националните интереси и се страхува от опозицията, е несправедлива и безчовечна. В този контекст яркото му антифашистко отношение не е просто поетичен израз на една морално извисена личност, а жизнена позиция на човек, който поставя националните и духовни ценности над всичко останало. Той отказва да прави компромиси със собствената си съвест и с нравствените принципи на времето.

Никола Вапцаров предшествува своите contemporaries с около петдесет години в развитието на новаторски идеи в българската поезия. Подобно на Ботев, Яворов и Гео Милев, той има поглед към бъдещето. Неговата творба е толкова дълбока и изпълнена с послания, че всяко следващо поколение ще открива нови стойности чрез нея – те ще им помогнат да осъзнаят себе си и да намерят смисъл в живота си напред. В това отношение Вапцаров принадлежи към редиците на онези български поети, които са не само велики творци, но също така служат като нравствени примери за обществото ни.
Иван Гранитски