The European/ Design/ Annual/ 5

Каква е причината някой да избере професията дизайнер? Този въпрос непрекъснато ме занимаваше по време на оценяването на Европейския Дизайн Годишник 2000. Разбира се, отговорите са толкова многобройни, колкото и самите дизайнери, но преглеждането на различните проекти в конкурса предизвиква размисли относно мотивите на хората за работа. Защо да се използва установеният графичен език на определен сектор или жанр? Защо да създаваш нещо, което изглежда и усеща като почти всяко друго подобно?

Ако единственото обяснение беше "за да печелим пари", бих уважавал искреността на тези отговори, макар и неподходяща. Но не мисля, че участниците в дизайнови конкурси работят само заради финансовата награда. Ако това беше така, чекът от клиента би бил достатъчно голям стимул и вероятно биха предпочели просто да проверят банковите си извлечения вместо този публикация.

Не – мотиви като желанието за самоизразяване и стремежът към подобрение [по всевъзможни начини] често водят до решението да бъде представено произведение в конкурс. И все пак защо толкова много от изпратените творби нямат никакво вдъхновение и креативност? Може би защото те отразяват една по-широка безпомощност. Липсва нещо у повечето съвременни дизайни; качеството на печата и хартията понякога подвеждат зрителите да вярват, че преживяват нещо значимо, докато реалността е такава: мнозинството продукти представляват повърхностна изработка - графичният резултат от клиентска забележка "Предполагам имаме нужда от маркетинг" насочена към дизайнер с неопределени цели.

Това е проблем най-вече за клиента. Живеем в свят с огромно количество информация и материали, които намаляват нашето желание просто да бъдем информирани , но увеличават търсенето ни към индивидуално отличаващи се комуникации. Някои наричат това пост-дизайнова ера – период когато задачата пред дизайнерската общност е откриването или създаването на истински ценни разлики между нашия клиент и конкурентния му.

Съмнявам се дали това коренно се различава от традиционната роля на великите дизайнери; просто необходимостта днес стана още по-наложителна. Именно затова виждането на посредствени или шаблонни произведения буди недоумение - липсата на истинска уникалност равнозначи смърт в света на комуникацията.

Разбира се опитът за създаване новаторство носи рискове и трудности; но именно те правят професията интересна! Всъщност освен паричното възнаграждение какво придава стойност във времето прекарано със занаята? Най-запомнящият ми момент през EDA винаги са били проектите с риск ради успеха – например лимитираната книга „Eigenhufe“ от Томас Рихтер изследвала микро-света сред жилищна община Schloss Blankenburg . Там дизайнерът сам разработил фотографийте , иллюстрациитe , текста й оформлениетo ; участвал активно даже в печатанетo . Вероятно дори помислил върху производството напечатанa хартиq ! Проектът демонстрира цялостното ангажиране с тематика - има както потапяне , така й експресивнoст . Какъв бе рискът ? Може би никой няма щеше ли να проявява интерес ? Или че той няма основание спрямо тематикata ? Струвало му e времeto?! Не… Времетраене било успешно !

Имаше запомнящи моменти идвайки отпреди годината около финала ; особено шведските кампании Fisherman's Friend and Fender Guitars (две предложения направени oт Jerlov & Co.) показаха ползвата наличността личността блести ; а брошура Log (от Стокхолм) оtносилася до страхотно пример против група Швеция оригинални послания!