Столетни вълни. Избрани стихотворения

Поетичният свят на Александър Руденко наподобява вход към първична гора, в която звуците от бучащи тектонични плочи под земята се сливат с трясъка на повалени дървета от мастодонти, които тичат безцелно. Над главите бушуват урагани и птеродактили издават свои викове. Сред руските поети, притежаващи подобна мощна енергия, са твърде малко.

В произведенията на Руденко се разкрива един световен спектакъл – както плашещ, така и привлекателен – скрит зад стръмните планински зъбери. Тук могат да бъдат срещнати самотен астроном, кентавър от древните митове, бял лебед прегърнал кафяв мечок и различни магьосници и вещици. Също така тук присъстват боговете Стрибог и Черно-бог - толкова стари колкото самият славянски фолклор. Всички тези образи създават впечатление за снимачен павилион с филм, който е едновременно полуприказен и реалистичен; декорите му са изградени пред очите на учудената публика - читателите на стихотворенията му. Поетът нарича този свой свят "моята пустиня", имайки предвид постоянно променящите се форми и контури от пясъчната движимост, чрез които вятърът всеки момент генерира нови реалности.
Николай Переяслов