Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът - житейски съдби

"Мълнии не удрят в храстите • Комунизмът – съдби на хората

Тази публикация е реализирана с помощта на програмата МАТRА - КАР от Посолството на Нидерландия в София.
Даниела Колева, съставител и редактор, предговор
Ивайло Знеполски, научен ръководител
Александра Петрова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Дияна Желева, Иван Дионисиев, Калина Костадинова, Радостина Пенева, Славка Каракушева и Христина Гешова са провели интервюта
Веселин Праматаров е автор на корицата.

СЪДЪРЖАНИЕ
Социализмът като житейски път. Предговор

Интервюта с жители на село Бела речка:
Няма нито пари за кураж,
Не ми беше особено удобно да си призная,
Селският живот е труден за похвала,
Безопасност се получава само при лоялност към властта.
Не съм гладувала или оставала гола,
Каквато люлка ни носи детството ще продължи да ни държи.
През живота си никога не съм отсъствал от работа.
Преди имаше много раждания без нитрати.
Ние сме тези които представляваме държавата.
Послушен и дисциплиниран служител съм.
Беше трудно една жена да се издигне до ръководна позиция,
В душата ми аз винаги бях партиен член,
От Бела речка никой не може да ме отдели,
И ако погледнеш назад няма как един ден да кажа че не съществувах.

Интервюта с жители на град Копривщица:
Но той крие обидите си дълбоко в себе си,
Нощем мечтите ми са населени с призраци.
От самолет до волска кола – разликата е огромна!
Аз имах амбиции в науката докато те се занимаваха със строежи;
Трябваше постоянно да доказвам стойността си чрез труда си.
В днешно време идеалите сякаш вече ги няма –
Успяхме през целия живот само една къща да построим;
Когато им давате пари трябва после сами да искате членските такси обратно;
По-добре човек здраво работи отколкото просто стои без дейност;
Животът ми прилича на приказка – много щастлива съм;
Не попаднах тук случайно;
Рискът за ръководителя бе значителен;
Всичко приемахме като дадено и задължително;

Интервюта с жители на град Русе:
Спомените ми остават тук сред гробовете около мен.
За оцеляване понякога мълчах;
Хората често забравят какво означава любов;
Липсваха сили у мен за борба;
Имам хубави спомени - там прекарах младостта си;
Работихме под неверни лозунги;
Но всичко ставаше със строго пестене;
Цялото време чувствах себе си като агне сред вълци;
Казаха ни че всички сме равни но това далеч не беше така по моето мнение.
Идеалистично настроени към важната работа:
Нашият идеал над всичко!
Любовните ни връзки бяха партийни – взаимното приятелство."