Misery

С устата в уста, жената го беше върнала към живота, вкарвайки му гъсти и неприятни струи на дишане. С усмивка, която излъчваше сладникаво чувство, тя се наведе над него и с грубите си пръсти натисна болкоуспокояващи таблетки в сухата му уста. Играейки си с възглавниците и говорейки нежно, тя се уверяваше той да изпие всяка последна капчица.

Той бе писател. Тя беше неговият най-голям почитател. Извадили го от катастрофиралата кола, я завела вкъщи и била наложила счупените му крака. Единственото нещо, което трябваше да направи в замяна, бе да напише много специална книга само за нея – всичко за любимия й герой от романите му. Герой, когото вече бил убил и сега трябвало да върне обратно към живот.

Защото ако не го направеше; ако бъде лош и не следва инструкциите на медицинската сестра – тя щеше да се разгневи - много разгневена - и ще предприеме действия, които щяха да го накарат да крещи без край...