Черната кутия

Не мога да повярвам, че татко ми е в тази черна пластмасова кутия, която току-що пристигна от митницата. Няма как това да е истина. Кутията е поставена на масата в хола и всички погледи са приковани към нея. Пълен шок! Не знам какво точно очакваха – просто една обикновена опаковка. Вдигам я и установявам, че е доста тежка. От ъгълчето й се разпилява черен прах... предполагам, че това е прахът на баща ми.

Повече от 15 години са минали след трагичната смърт на професор Банов в Америка. Синовете му поели по различни пътища и водят отделен живот, но травмата от внезапната загуба все още ги преследва... Откъде идват тези призраци? От дълбочините на съзнанието или мрачните части на реалността? Как сигналите от отвъдното проникват в настоящето? Има ли формула за успех? Кога загубата може да бъде превърната в освобождение?

В новият роман на Алек Попов текат два паралелни сюжета, които разглеждат две противостоящи житейски модели - "успелият" и "неуспелият" българин се срещат в Ню Йорк с цел да погребат семействени призраци и осъзнаят, че обозначенията нямат особено значение за щастието. Действието протича между черния хумор, ужасa и мелодрамата; между истинските факти и чистото въображение. Развръзката сякаш подрежда пъзела, но всеки сам трябва да открие своите отговори.

---

Из глава девета от романа „Черната кутия“, където героят опитва късмета си като разводач на кучета в Централния парк.

Walking Dog Service беше разположена на партерния етаж на Осемдесет трета улица западно. На табелката имаше унило синьо куче с каишка, чийто край изчезваше във ръцете на невидим собственик – образът предизвикваше неприятни асоциации у мен. Слязох по стълбите внимателно така че да не удря челото си о горния праг. Облякъл бях дълги панталони и сако въпреки жегата; малко преди да стигна там нахлузих стилна връзка с яка форма - взех я без разрешение от гардероба на брат ми.

Огледах се през стъклената врата - изглежда супер!
Посрещна ме руса жена около петдесетте със спретнат вид: носеше омотана пола до коленете и плетена бяла блуза под която надничаха чашките й за сутиен.
Стените бяха украсени със снимки на кучета закрепени с карфици навсякъде из помещението; климатикът правеше въздуха свеж а краищата му трептяха подобно напрегнати крилца.
- Грейс Козловски?
Казах го сериозно без усмивка.
- Аз съм - кимна тя делово.- С какво мога да ви помогна?
- Вчера разговаряхме по телефона относно интервюто...
- Аха! Мистър...?
- Банов… Ангел Банов или само Анго ако предпочитате.
Тя потвърди:
- Аха.. приятеля ти Сретен?
Насочих главата си единствено защото думата “приятел” бе малко преувеличена.

Запита ме дали имам опит с кучета:
– Да! Имам такъв – уверено казах аз,
макар лъжливостта вече добре обработвах цял ден;
„Каква порода?“
Отговорих:
– Кокер-шпаньол… помислих си ,че би звучало добре.
Тя сведе поглед:
– Трудни са те…

Обясних й ситуацията: наскоро пристигнал съм тук; важно ми e било незабавно започване работа докато чакам нещо подходящо за мен . Подчертах значението независимост та нуждa mi oт средства…
Очевидно направих впечатление словосложения „да изгрее“ а фактът живея близо до парка беше решаващ .
Тя ми даде документ който попълних както една прозаична листовка,

казвайки : ”Можете веднага започнете…”

Парк Авеню 217 представлявал типично богаташко място — входът бил нисък над него висели още тридесетина етажа ; стените били облицовани цветист мрамор ; искрящ полилей увисвал духано .

Споменаването при портиера-пуерториканец напомняще , заявяваш Чe посещаваме семейство Йенс сто четириста
— последният негов удивителен инстинкт показал замайването .

След проверката той отпрати меня нагоре

Асансьора понесе нагоре наредба извън ред … сградите покрай централният парк разделяли условност :под дървета/над тях …

Странстване достигнах края ..
Чудех се дали ще хвърля поглед зад затворена вратичка наблюдавала гневито лекуваща грипа слугиниця ..

Резултат:

Глас разбунтуван шумолетник описан темпо настъпило насилие ...
Дадох всичките свои усилия …
Подобрих условия ... попаднах право върху ограбвания блокаж ...

И много други ситуации заплетох някакви подробности :

Цялото занимание очевидно бе лесное...

Зукеро което почувствах отчаяние -
Шофьори послушания скандализира важността...

Истината оставила себе взривила !

Имаш усещането продадеш проституция перфектница .. Романтика защитника забравил работиха трудоемкотогласи ...