Хаос и ред или принципът на дозираната нестабилност

Преди около 30-40 години един филмов персонаж заяви, че има два вида учени - едните чупят стени с главите си, а другите подреждат тухлите след тях. Като повечето млади хора и аз мечтаех да бъда революционер, но по-късно осъзнах, че научните революции обикновено произлизат от преосмисляне на вече съществуващото. Например, смяната на парадигмата е важен момент в това отношение. Приемствеността в знанието представлява основа за науката. Споделям го защото дори най-иновативните идеи черпят вдъхновение от предшествениците ни.

Когато навърших шестдесет години, започнах да се замислям какво оставям след себе си чрез своите идеи и текстове. Тематичният обхват е широк, но концепциите са свързващи и интегрират различни теми. Без значение дали пиша за опитността на българина във времевия контекст или за музика и култура, винаги използвам сходни теоретико-методологически принципи - противоположности като време срещу пространство или хаос спрямо ред.

В настоящата книга съм включил както непубликувани материали, така и публикувани статии (предимно преработени), които представят моята идейна история и тематични интереси. Не съм добавял текстове с дидактичен или строго клиничен характер. Смятам, че съвременната психиатрия трябва да разширява хоризонтите си по междудисциплинарен начин; само проучването на собственото поле ограничава знанията ни. Между различните науки няма непреодолими бариерки – просто неразработени области все още чакат изследване. Винаги ме е привличало любопитството към тези територии и в крайна сметка сякаш намерих място там. Понякога се връщам обратно зад оградата, но скоро ми омръзва; опитвам се да взема със себе си някого отново при моето завръщане към новостите.

Текстовете са подобни на деца: щом се появят на света получават свой живот и стават все по-независими. В определен момент откривам, че други хора ги възприемат по начини различни от моето виждане; те могат да видят аспекти които аз не забелязах , но пропускат детайли които бих искал те да оценят . Това може би носи известна тъга , ала добрата страна е ,че текстовете растат благодарение на мислите на читателите.
Георги Попов