Бездна. Стихотворения

Това е пропастта на времето, която абсорбира всичко. Единствено човешките действия остават – както добри, така и лоши, възвишени и унизителни. В тази поезия преобладават страданието и драмата, произтичащи от дисхармонията в света около нас и от невъзможността човек да намери щастие в своите корени. Лиризмът в стиховете впечатлява с интимността на споделените чувства и с уважението към свещения образ на майката, чийто лик се асоциира със самотата. Оживената природа не служи само за фон; тя често излиза на преден план като храм, където лирическият герой търси спокойствие за тревожната си душа. Но дори този вечен храм е заплашен и рушащ се от човешката ненаситност и невежество. Поетът вярва, че спасението идва пак чрез любовта. В творбата „Бездна” той представя тази вечна тема с лекота и чистота на линията, съчетани с мелодична финес и дълбочина на преживяното чувство.