James McNeill Whistler

Уилямс Уистлър изведнъж стана известен като метеор в ключов момент от историята на изкуството, където той беше пионер. Не е случайно, че художникът избра да се установи в Лондон – по онова време Европа беше най-голямото бойно поле за художествени и естетически идеи, а неговият темперамент съвпадаше с тази борба. Подобно на импресионистите, които подкрепяше, той желаеше да наложи собствените си възгледи. Работата на Уистлър може да бъде разделена на четири периода. Първият период представлява проучване, в което творецът е повлиян от реализъм на Гюстав Курбе и японското изкуство. След това открива своята оригиналност чрез серията "Ноктюрни" и "Градините Креморн", попадайки в конфликт с академиците, които смятат, че произведението трябва да разказва история. Когато рисува портрета на майка си под заглавие "Подреждане в сиво и черно", той символизира своите естетически теории.

При рисуването на "Креморнските градини за удоволствия" целта му не била да представя идентифицируеми фигури както Реноар при подобни теми; вместо това искал да улови атмосферата. Обичал мъглата над Темза, светлинките и фабричните комини през нощта - всичко това се трансформирало във великолепни минарета. Нощната обстановка променяла ландшафта и заличавала детайлите; именно тогава става предвестник и авантюрист в изкуството със свои шокиращи почти абстрактни творби.

Третият период бил доминиран от цялостните портрети, които донесли популярността му. Той успявал да внесе дълбока оригиналност даже в традиционния жанр - опитвал се да улови част от душата на моделите си и ги поставял сред естествената им среда така, че изглеждали сякаш ще излязат извън картината към зрителя. Извличайки поетичното съдържание от индивидите, създавал портрети описани като медиуми от съвременниците му - вдъхновение за Оскар Уайлд при написването на „Портретът на Дориан Грей“.

Към края на живота си започнал нова фаза с пейзажи и класически портрети под силното влияние на Веласкес. Уистлър демонстрирал строг контрол върху всяка своя работа така тя винаги била в синхрон с теориите му; никога не се колебаел да оспори известните арт теоретици навремето – делото срещу Джон Рускин било ярък пример за този сблъсък между двама души толкова увлечени по естетиката.

Уистлър засадил недоволство сред артистичния свят защитаван от Рускин — един значим миг! Провеждал лекции относно идеята си за изкуството и публикувал труд със забавно заглавие: „Нежното искусство да правиш врагове“. Бил иноватирующий пионер що се касае до концепцията за тотална изложба: организирал самостоятелни шоу програми напълно самостоятелно — декорация до униформен дрехи нa прислужницте до поканителните картички запазвайки стандартизиран вид.

Както Уилям Морис по свой начин , така Станах освен първи помислил интериорното оформление какво форма искусства . Създавал вдъхновяващи декоративни среди както за себе си така също і для других . Личността му , избухвания та элегантност били перфектна основа для любопитства тoчкa та восхищения . Близък приятел был Степане Малларме , почитан од Марсел Пруст който отдаде почит нему у “В поисках утраченного времени”, провокативният денди вплетен у духuњо бо Бeau Brummell или Теофиле Готие , хаплив социалитет ; взискателний художник ; безстрашен иновататор .

Животът му бе романтика тип cloak-and-dagger въпреки стилa цирана де Бержеак : истинска авантюра която би трябвало служить вдъхновение младото поколение !