Слънчево огледало. Поезия

"Слънчево огледало" е заглавието на произведението на Силвия Влахова. То е двусъставно и ярко, подобно на поезията в текста. Но ако се отдалечим от повърхностното възприятие, дълбочината разкрива един драматичен, земен, загадъчен и благороден свят. Докато някои книги са обгърнати в "непоносимата лекота на битието", за Влахова това представлява само началната точка, от която се отправяме към пътешествие из "душата на Вселената". Тя ни води през тъмните тайни на любовта и до езотеричния свят, който малцина успяват да усетят. Това познание може да бъде както съблазнително, така и страшно; то не прикрива сетивността за нашия свят – българските психо-социални явления и обществените трусове. Чувството на омерзение у една ранена жена с вътрешна сила не я спуска до дребнавото самосъжаление или сълзливите клишета.

"Тръгни си, за да можеш да се върнеш..." - този стих носи категоричност и очакване; той е едновременно благороден и прощаващ, отчаян но мъдър, крехък но светъл – като самото "Слънчево огледало" и авторката Силвия Влахова." - Пламен Киров