Пиеси/ Теодора Димова

В драматургията съществува жанр, известен като "комедия на ситуациите". При Теодора Димова обаче наблюдаваме нещо различно - "мелодрама на ситуациите". Тук се случва сблъсък между характери; персонажите са травестирани и искат да представят едно лице, докато в действителност са нещо друго. В отношенията си с околните те често проявяват трета страна от себе си. Това поражда важен аспект – конфликтът между характерите и ситуацията води до невъзможността за истинско живеене. От тази перспектива можем да кажем, че Теодора Димова е автор в българската драматургия и проза, който черпи вдъхновение не от живота такъв какъвто е, а по-скоро от един тихо умиращ всекидневие. Нейните театрални произведения прикриват смъртта на героите и техните характери... Конфликтът в пиесите й изразява опити за живот, но колкото повече героите се стараят да живеят активно, толкова по-близки стават до концепцията за смъртта. В творбите няма насилие или убийства; вместо това присъства дълбока душевна болка и духова смърт. Хората може физически да изглеждат живи, но душата им търпи загуба – остават само телесната им форма без нищо зад нея... В нейния свят вместо реални конфликти виждаме предимно представления…
Митко Новков