Емил Димитров

"Публиката беше тази, която ме създаде. Тя ми даде своя избор и ме превърна в звезда.
ЕМИЛ

Той изпълняваше своите песни. Чувахме ги от старинните си грамофони или пък някой подсвиркваше зад ъгъла, за да ни напомни за него. Страдахме за тъжния Арлекин и търсехме малката весела Мариана с шапка и перце, или се сбогувахме с нашата Мария...
Той сподели с нас и света, че всички моряци са бели чайки. Винаги треперихме при неговата изповед за България.
Той пееше своите песни, а ние се стараехме да ги запомним без грешка. Хората, които притежаваха плочите му и стари грамофони, бяха наши идоли. Онези, които се завръщаха от концертите му, изглеждаха вдъхновени; веднага започваха да планират как ще присъстват на следващото представление.
Всякакви хора - млади и стари, радостни и намусени - преминавахме през дните си под звуците на неговите мелодии; те носеха магията на любовта и красотата, разлъчването и щастието.
Дадоха ни уникален глас в нов стил музика; отвори врати към един приказен свят където любовта е вечна – място само за теб – твоят собствен свят те чака.
Песните му ни учеха още: ако имаш сърце – не можеш да избягаш от страстната любов. След като чухme песните му се прибирахme у дома различни – по-озарени с надежди за утрешния ден.
В големите речници думата "Магия" не е описана конкретно. Вместо това там фигурира "Магьосник": фокусник или вълшебник със свръхестествени способности.
Но днес той липсва физически; има множество афиши, хиляди грамофонни плочи и милиони хора все още говорят за него в настоящето време,
защото знаят: той винаги ще бъде тук." Няма сила способна да унищожи магията на песента на Емил."