Краткият следобед на един дълъг ден

Мотивът зад написването на този роман произтича от чувството за постоянен недостиг на време. Откакто се помня, винаги съм имал затруднения с времето, което е ресурс, който не може да бъде върнат обратно. То изчезва и нищо не можем да направим по въпроса. Няма възможност да преживеем отново вчерашния ден; той просто е минал.

Наскоро ми се наложи да си спомня събития от началото на 90-те години – все едно бяха станали вчера. Възприемам себе си като млад човек, но между тридесетгодишнината ми, която добре помня, и петдесетгодишнината ми, която току-що премина, има един сън изпълнен с важни моменти, които сякаш са се слели в мигновение. Целият период от 1985 до 2006 г. мина като сън – толкова много случки и промени настъпиха около мен без дори да успея да ги осмисля или усетя напълно.

С романа си преследвам две основни цели: Първо, желая чрез няколко обобщаващи образа да предам какво преживя моето поколение през периода 1986-1995 година. Тези години определено заслужават внимание през призмата на човешките съдби и отпечатъка им върху тях. Литературните персонажи без драматични ситуации нямат място в романа; именно тези исторически моменти формираха нашите различия - за едни доведоха до успехи и удовлетворение, а за други - до пропуснати шансове или разбити мечти.

Не познавам достатъчно хора от обществото ни лично , за да включа всички социални групи в героите на моя роман; тук разглеждам развитието на четири характерни фигури с драстично променящи се съдби между 1986 и 1995 г., представляващи широк спектър от хората около мен – млади и амбициозни личности стремящи се към промени в България по това време.

Второ, целта ми е да поставя пред младите хора проблема със значението на времето – то действително лети като миг при човешкия опит. Когато сме млади всичко изглежда бавно; животът изглежда вечен и част от него може спокойно да бъде похабена. Но важното е осъзнаването че животът не е линейна последователност а поредица от събития които оформят начина по който впоследствие разпознаваме своето минало.

Сред тези житейски моменти могат присъстват такива с историческа стойност; повечето пъти обаче те са малки "неща", които внезапно стават най-съществени когато правим равносметка след време. Романът анализира девет лични или обществено значими момента свързани със съдбите на четирима души през десетилетие - защото истинският живот всякого един зависи не само от големи исторически факти но повече от интимните малки моменти оставили свой белег във времевата перспектива над нашия индивидуален опит.
Веселин Благоев