Икони

Християнската иконография произлиза от догмата за въплъщението, особено в контекста на представянето на Христос. Подобно на начина, по който богословите изразяват своята вяра чрез мислите и труда си, така иконописците предават божествената истина и откровенията на Църквата посредством своето изкуство, което е дълбоко свързано с установените жанрови канони. Иконите с изображение на Христос се отличават със свойството да бъдат "неизкусно оформени от човешка ръка", което подчертава основния догматичен принцип в иконографията (по отец Даниел Русо).

В този труд е направен анализ на развитието на сюжетните линии, използвани от иконографите през значителен исторически период – започвайки от Ранновизантийския етап до напредъка му в Киевското княжество и завършвайки с кулминацията на жанра в Руската империя. Авторът разкрива как независимо от влиянието на античните образци, техниките и материалите (като дърво, злато и темперни бои) всеки един опит за визуализиране на святост остава уникален отражение на човечността във всяка конкретна историческа епоха.