Кеворк проговаря

От стотици интервюта трябваше да избера около петнадесет и да добавя контекста им. Това се оказа доста трудно. Спомените сами ме намериха. За много от срещите, за щастие, съм водил записки в дневниците си. Има детайли, които дори мен учудват сега – сякаш са се случили на някой друг, а не на мен.

Коментарите относно персонажите в книгата произлизат от внимателното ми взаимодействие с тях, понякога даже и от приятелство до известна степен. Сега публикувам тези коментари, които са уместни; все още не е дошло времето за голяма част от записките ми.

Интервютата тук са подредени по начин, който разкрива странни взаимовръзки помежду им. А героите изглежда продължават да спорят дори отвъд границата на този свят – което е интересно.

Вероятно ще забележите при повечето от моите герои един особен поглед назад. Защо? Но това напомня стария анекдот: две песъчинки вървели през пустинята и едната казала на другата: "Имам чувството, че някой ни наблюдава..."