Обитател на две планети

"Обитател на две планети" е един от ключовите текстове в Канона за Атлантида, написан през XIX век. Книгата е "ченълизирана" от Фредерик С. Оливър, който се ражда във Вашингтон през 1866 година и на две години се премества с родителите си в Ирека, Калифорния – район близо до огромния спящ вулкан Маунт Шаста. На 18-годишна възраст той започва да пише книгата по автоматичен начин и завършва творението си през 1886 г., след като работи над него няколко години. Оливър умира на 33 години през 1899 г., а неговата майка, Мери Елизабет Менли-Оливър, публикува книгата през 1905 г.

Книгата разказва историята на тийнейджър от Калифорния по време на Златната Ера и предлага изключително описание на напредналите технологии в Атлантида и отвъдното съществуване. В нея са включени важни подробности относно антигравитацията, телепортацията и използването на "тъмната страна" за генериране на енергия. Летящите машини (vailx), които имат формата на цигара и впечатляват със своята маневреност, показват удивителна прилика с НЛО-та наблюдавани в XX век. Персонализираните небеса често наподобяват виртуална реалност и оставят трайно впечатление.

Тази книга се счита за основен източник за много новоезически системи, включително популярните движения като "I AM", Лемурийското Братство и ученията на Елизабет Клеър Профит. Според Шърли Маклейн тя буквално попада в ръцете й от ню ейдж магазин в Хонконг.

Освен това „Обитател на две планети“ поставя основите на идеята за тайно светилище с възнесени Лемурийски учители под Маунт Шаста; концепция която впоследствие е приета от известни автори като Манли Хол под формата твърдението че "Америка представлява съвременната Атлантида".

През 1940 година Лемурийското Братство пуска продължение към оригиналната книга под заглавие "Завръщането на Обитателя на двете планети".