Преследвачът на звуци

Какво свързва произведението на Франц Шуберт „Смъртта и момичето” с песента „Една българска роза”, изпята от Паша Христова?

А какво общо имат „Прощалната симфония” на Йозеф Хайдн и „Моя страна, моя България” на Емил Димитров?

Или пък между симфонията „Турангалила” от Оливие Месиан и популярния сингъл на Луис Армстронг „What a wonderful World”?

В романа „Преследвачът на звуци”, тези музикални творби играят важна роля за няколко млади музиканти в периода 1968-1973 г., обединени от тайното си желание да напуснат България, която след събитията в Чехословакия през 1968 г. навлиза в нов етап на репресии.

Свързващият ги елемент е невидим преследвач на звуци, който знае всичко – дори повече от самите тях относно личните им борби, стремежи и планове. Той ще се появява във всеки ключов момент от живота и смъртта на героите в тази сложна история за съдбата на младите български музиканти по време на Голямата подлост.

Авторката Леа Коен е проучила над 2000 страници непубликувани документи за написването на своя роман, разкривайки шокиращи факти за известни личности и събития от близкото минало.

Влади прочете текста внимателно. Изведнъж светът около него стана малък и след това изчезна. Той се оказа сам в огромно пространство без присъствие на обикновени хора – нещо като фабрично хале, където десетки мъже сиви костюми и жени със строги лица обработваха бели пликове, които старателно запечатвали доноси. След това тези пликове тръгваха към летища, гарички или концертни зали; стигаха до дома му Хачатурян или хотелската стая на една българска Татяна, само за да я извадят насила от леглото й и да я заведат в студено мазе. Веднъж започнали своето пътуване, белите листове достигали целта си като куршуми от снайперисти - точно уцелвайки предначертаната си цел.