Аз, Жустин, или неволите на невинността. Джезуалдо, или неволите на жестокостта

Ириния Делина е поетеса, философ, музикант, сценарист и художник. Тя е автор на множество стихосбирки и трактати в областта на философията на езика и музиката, както и проект за театър на интелектуалната чувствителност. Работи също така върху изследвания свързани с моделите на съзнанието и квантовата физика. Участва в авангарден научен проект за проучване на вакуума.

Книгата "Жустин и Джезуалдо" представлява ново явление в българската гендерна теория. Тя се разделя на две части - "Жустин" и "Джезуалдо", като първата част цели да възроди радикалния феминизъм вдъхновен от Люс Иригаре, а вторият опитва да разкрие маргинализираните позиции на мъжкото чрез творчеството на Шекспир. Значимо е това търсене да бъде представено под художествена форма. "Женската" част обединява философско ессе с поезия, докато "мъжката" част е написана във формат пиеса. Авторката (или нейният литературен образ) насочва поглед към Жустин от Маркиз дьо Сад и разглежда унизеността й като жена загубила идентичността си. Джезуалдо е владетел, но също така майстор на мадригали; той носи меланхоличния дух характерен за героите у Шекспир. Освен това той е известен убийца през вековете, а неговото престъпление всъщност ражда таланта му. Присъствието на народните персонажи Вини и Луцио във втората част позволява тя да бъде интерпретирана подобно на шекспировска реплика към „Розенкаранц и Гилдънщерн са мъртви“ от Том Стопард.