Красное и черное

Романът на Стендал "Червено и черно" е широко признат за литературен шедьовър от деветнадесети век. Известно е, че Александър Пушкин, след като прочел първия том на произведението през 1831 година на френски, бил толкова впечатлен, че помолил княгиня Хитрово да му изпрати спешно втория том.

Сюжетът разказва за амбициозния и талантлив млад мъж Жюлien Сорель, който произлиза от скромен произход. А.И. Тургенев, П.А. Вяземски и Л.Н. Толстой също са се наслаждавали на историята му. След като осъзнава, че в съвременния свят парите имат решаваща роля, той започва своеобразното си социално изкачване и успява сравнително лесно да постигне целите си.

Сред многото интерпретации относно значението на "Червено и черно", някои смятат, че Стендаль използва тайните цветове в романа, за да символизира две противоположни чувства у честолюбивия юнак: страстта – която представлява душевен порив и несъзнателна привлекателност; и честолюбието – свързано с желанието за слава при всяка цена. Конфликтът между тези чувства образува основната интрига в творбата на Стендаль. Но дали това е достатъчно за истинско щастие?