Лудост и еволюция / Бележки

Теорията за еволюцията и "науката за душата" нямат никаква връзка помежду си. Първата не разглежда психични аспекти, докато втората не се занимава с еволюционни теми. И двете стремят да предложат обяснения относно "човешката природа", но до момента резултатите им са доста скромни. Те се опитват да бъдат максимално обективни, използвайки логиката на нормалността. Въпреки това, нормалността не проявява интерес към същността на човека и избягва задълбочаване в нея; вместо това тя търси само себе си чрез "обективните факти". Нормалността често изпитва отвращение или страх от ненормалното, което подсказва, че самата тя е просто средство за прикриване на... човешката природа. Като колективно споразумение за маскиране, сама по себе си нормалността изисква обяснение. По този начин възниква психологията на нормалността с неопределено намерение да осветли ненормалното явление. Мишел Фуко много точно отбелязва: “Психологията никога няма да може да разкрие истината за лудостта, защото лудостта държи истината далеч от психологията.” Освен това лудостта не само че крие истината относно психологическите явления, но и тази свързана с човешката еволюция. Затова единственият способностен носител на удовлетворителен отговор относно скритото зад колективната нормалност у хората остава именно eволюционната “лудост” на нашите предшественици.