Душата на човека

Когато държиш в ръцете си запълнен дневник, по време на пътя и през нощите не можеш да заспиш, защото разговаряш със сърцето си.

Тази история разказва за едно пътуване на изток през Сибир и далечните монголски провинции, където студът преобладава почти през цялата година. Книгата не просто отвежда читателя към приключения; тя сама се стреми към него, носейки в себе си усещането за важността на човешкия живот и неговата вечна същност. Истинската стойност е усмивката от душа, която идва отвътре. Тази усмивка трябва да бъде високо оценена и когато общуваме със собственото си съзнание, можем да изпитаме радост. Чрез контролиране на мислите ни е възможно да постигнем щастието.

„Няма значение колко далеч ще стигнеш; важното е да откриеш себе си.“

„Трябваше ми опит с човешката природа, за да осъзная, че нямам задължение да се интересувам от другите. Ако желая нещо, то е само моят разказ написан с душа. Според мнозина автор без любов към хората няма как книгата му да бъде харесана. Истинската стойност представлява топла усмивка от вътрешността ни – такава усмивка трябва да търсим и чрез нашето съзнание можем да намерим радостта; управлението на собствени мисли води до истинско щастие.

Щастието не зависи от обстоятелствата около нас; то произтича от нашия вътрешен ред – вярвам го вложил тук.
Нищо само по себе си не е добро или лошо; всичко зависи от перспективата ни. Ако моята книга изглежда слаба, значи малко сме вложили в себе си.
Не целя промяната у никого – аз желая единствено пробуждане у последните останали хора. Щастието идва толкова дълбоко доколкото сами решаваме дали ще бъдем щастливи или не.

Думите ми са силни, но действам предимно чрез дела и вяра - най-вече обаче чрез онази вечна парола: усмивката.“
Филип Лхамсурен