История на Ада

Концепцията за ада е неизменна част от всяка цивилизация. Тя присъства в древните текстове на човечеството, свързана с ранните религиозни представи, и се среща дори в писанията на съвременните атеисти. Адът притежава множество лица – от тъмно място в отвъдното до екзистенциално безпокойство, и всяко общество може да я адаптира според своите нужди.

Тази идея е връстник на съзнателния човек и отразява самото му битие; хората проектират в него своите страдания и омраза, противоречия и чувство за безсилие, както раят служи за изразяване на надеждите им, радостите и стремежа към щастие. Независимо дали адът е свързан с възмездие или не, той остава огледало на неспособността на обществата да решават социалните си проблеми и показва двойствеността на човешкия живот. Докато човек не успее да разреши собствената си загадка, ще продължава да генерира образите си за ада.

От всички концепции за ад най-подробната и систематична е християнската версия. Тя представлява абсолютното страдание – опитвано през сетивата и разума чрез угризенията на съвестта и вечността на мъките. Християнският ад функционира като логическа конструкция по неоплатонически принципи; той символизира обратната страна на религията със спасителен характер, която уважава човешката свобода και отражава съдбата на тези, които са се отделили от извора на доброто.

Преди появата på християнския ад обаче различни религии разработват свои представи за отвъдния свят. За много от тях това просто означава продължение живота след смъртта в едно неопределено "другаде", където душите все още изпитват страдание. В тези версии няма разделение между добри и лоши; земният живот продължава сред мрак. С времето моралното осъзнаване води до разграничаване: адът става място само за злодеи първоначално временно пребиваване - но християнството го прави постоянно.

В известен смисъл нашият свят предлага завръщане към оригиналната представа: упадъкът във вярванията поставя под въпрос идеята за християнския ад докато новаторските разбирания относно добро зло размазват границите между рая и ада върху Земята именно в диалектическото двусмислие между индивидуални нужди и социален натиск всеки носим свой личен ад който вече привлича вниманието не само теолози ами психолози социолози философи.
Историята около ада всъщност разказва историята зад индивидуалното човешко съществувание защото както казвали велики умове миналото ние носим две противоположни съдби които можем актуализира последователно или синхронно точно какъвто момент описанот Майлънт XVII век неговата поема „Изгубеният рай“ гласи:
„Умът сам твори чудеса
От небесата творейки ад,
И злобствувайки небеса.“