Масоните се върнаха в България

"Късната есен на 1997 година. България, София. Студът отдавна е обхванал столицата, а улиците в крайния квартал под Витоша са опустели още рано сутрин. Един след друг автомобили спират пред нова бяла къща и мъжете, които слизат от тях, навлизат зад тежката дъбова врата. Ако любопитен поглед се промъкне през плътните завеси на прозорците, би останал силно учуден.

В залата с високи тавани и четвъртити колони цари тишина, която само понякога се нарушава от пукота на горящите свещи. До вратата стои висок мъжки силует с разкрачени крака и опрян на тежкия малтийски меч. По двете дълги стени на правоъгълното помещение са наредени редици столове, а върху тях седят мъже в еднакви позы — всички облечени в черни смокинги и носещи синьо-бели престилки със символи. Чуват се три мощни удара. Зад голямата маса става видим силует и тихо звучи музика на Моцарт сякаш изникнала отдолу.

- Защо сме наречени свободни зидари? - пита сенките зад масата.
- Защото като свободни мъже работим за Великия строеж."
Димитър Недков