Историята като съдба

Историята, философията и религията не могат да разрешат глобалните проблеми на човечеството като насилието, организираната престъпност, корупцията и упадъка на моралните ценности. Според древни учения като херметизма, будизма и нагуализма, конфликтите произтичат от двойствената същност на човека - инстинктивната и Божествената. Поради невъзможността си да управлява своите мисли, емоции и действия, индивидът пренася вътрешния хаос навън в обществото и сам генерира причините за трудностите си, които възприема като "неизменна" съдба.

Забравените духовни учения ни напомнят, че Божественият път е определен от Създателя, но земният живот зависи от свободната воля и избора на хората.

"Край на историята" може да настъпи с изчерпването на идеите за подобряване на материалното съществуване и така да сложи край на нашето историческо време; обаче развитието на човечеството като духовно същество не е приключило и продължава безкрайно.
Елеонора Пенчева